Той беше побелял като платно: той беше г-н Хр. Ковачев, приятел на Левски, и сега виждаше, че Дякона е изгубен.

Най-много гледай очите: сиви, много сиви — гълчеше Али чауш наставително, а очите му играеха на четири и забележваха кой минуваше край хана и кой влязваше в него.

Случайно и едно заптие от вардата ни стана другар. Ние се освободихме.

Забравете за искрящите цветове и прекалено шарените маникюри, защото този сезон ще се харесва лекият блясък, едноцветните нокти и мъничките камъни. Идеи за красив...

Това обстоятелство позамрачи веселото разположение на духа ми. Наставахме да се разплащаме. Когато пред тезгяха на кръчмаря отварях портмонето си, единият чужденец, белоликият, не знам как, също се намери там; забележих, че той успя да хвърли бърз поглед на жълтиците, като пресягаше да вземе тефтерче цигарени книги поличката над тезгяха.

Прочее, Дяконът се намираше в голяма опасност; винаги дързък и безстрашлив до безразсъдство, убеден в кекавостта на турската полиция, самоуверен, може би верующ в звездата си, тъй като досега безброй пъти беше се изтървавал из ноктите на враговете си, той нито подозираше, че е подушен, нито приятелите му в града знаеха това нещо, за да му дадат по-сигурно убежище.

Неговият вариант се нарича „Врана и лисица“. Историята разказва за врана, която си хапва сиренце на едно дърво. Лисицата идва, започва да ѝ прави комплименти и я моли да попее с хубавия си глас. Враната, поласкана, отваря човка да запее, сиренцето пада и лисицата го грабва.

В хода на историята героите преодоляват различни предизвикателства – борят се за прехраната си, сблъскват се с природните стихии, опитват се да надделеят над несправедливостта и изкушенията и по този начин се променят и израстват духовно.

Почувствах се като най-големия идиот. Започнах да се обяснявам, да се опитвам да замажа.

Сборникът бяга от определенията "антология" или "най-добрите български разкази", но със сигурност предлага литературни постижения, превърнали се в ярък портрет на периода, в който са създадени. Някои от тях вече живеят свой собствен живот на голям екран, други завладяха социалните мрежи, трети са оставили ярка следа и на международната литературна сцена.

Авторът добронамерено и хумористично ни открива, че те не са безгрешни и също се борят с изкушенията.

Кога само стигнахме в Троян, аз попитах пак единия другар:

Митко си беше в къщи заедно със своя приятел Жоро. Двамата си бяха пуснали музика и пиеха вече трета водка, когато на вратата позвъни Христина.

Печалната история на Мафалда Савойска, сестрата на царица Разкази за Сиан Йоанна Българска